Нива на човешкото съзнание - скритият потенциал на ума - честотите и действителността.

"Ако квантовата механика не ви е потресла в дълбочините на разсъдъка ви, значи все още не сте вникнали напълно в същината й." Niels Bohr

Квантовата физика отговори на някои въпроси от класическата физика и постави още много нови въпросителни около това какво точно представлява тази действителност, която долавяме със сетивата си, материална ли е, в крайна сметка, материята, къде са границите между молекулните структури и "това", което ги заобикаля, съществуват ли времето и пространството или са просто мерни единици, които служат на човешкия интелект, какво има отвъд самата Вселена и още много други въпроси, граничещи между "науката" и "духовното", поставящи под въпрос всички парадигми, с които сме си обяснявали света досега. 

Квантовата физика ни разкрива една Вселена, изградена от енергия. Енергия с различни честоти и именно тези честоти определят качествата и функциите на съответните вълни в това странно битие, което е вселената. Всеки кварк има своя вибрация, своя честота, които отразяват енергийния потенциал на "частицата" действителност. Кварките заедно изграждат атомните ядра, а когато тези ядра се комбинират с електрони, изграждат частиците на атомите. В зависимост от енергийните специфичности на градивните частици на атома, отделните атоми имат определени качества и свойства. Така различаваме водорни и въглеродни атоми, хелий, деутерий и цялата Менделеева таблица. Всички, познати ни досега, градивни елементи, които изграждат всичко доловимо, от човешкото тяло до звездите. Атомите се групират в молекули и изграждат изключителни структури от съвсем прости до невероятно сложни системи, какви са нашите тела, например. Изглежда почти невероятно как тези "топки" енергия, тези кварки, правят атоми, атомите - молекули, молекулите се групират в живи клетки, които на свой ред се групират в брилянтна хореография, стотици трилиони наведнъж, изграждайки тялото, в което живееш. Тялото, което дава живот на живото съзнание, което мисли и разсъждава, мечтае, преживява и чувства, и чете тези редове. 

За оригинален размер - кликни на таблицата...

За да постигнеш вътрешно развитие и да изградиш себе си като личност, трябва да вникнеш в душевните си дълбини. Да изследваш психологическите си измерения и проследяваш взаимовръзките и възлите, които оформят характера ти. Психологическата интеграция е важен процес по пътя на осъзнаването и самоусъвършенстването, но има и още. Вътрешният потенциал на ума, който отива отвъд индивидуалното и прелива в самата действителност, с която е в постоянно взаимодействие, видимо и невидимо. Потенциалът на ума да влиза в пряко взаимодействие със самата действителност, пораждайки интригуващи ефекти. Карл Г. Юнг, в своите трудове, изследва един такъв ефект, който нарича Синхроничност (Synchronicity). Синхроничността се изразява във всички тези странни съвпадения, които съпътстват будния ум в неговия житейски път. Когато външни, обективни събития и символи пасват на и съвпадат с твоята нагласа. Когато срещаш повтарящи се мотиви, които сякаш те насочват и допълват вътрешните ти търсения. Когато събитията протичат така, сякаш ти проправят път към това, към което се стремиш. 

Забелязали ли сте в ежедневието си как настроението Ви някак се отразява върху атмосферата на социалната среда, в която се намирате? Дали в училище, в работата или във всяка друга ежедневна ситуация сред роднини, приятелски компании и дори върху самата действителност. Когато сте настроени положително към себе си и света, изобщо когато се чувстваш добре заобикалящата те среда сякаш ти отвръща със същата положителност, сякаш се синхронизирате в една честота. Хората са по-отзивчиви, сякаш долавят това твое излъчване, дори ако изобщо не го показваш на лицето си. Нещата се стичат гладко и сякаш всичко си пасва едно след друго в някаква особена хармония. Точно така, както когато имаш негативна нагласа, когато си разсеяна и вътрешно хаотичен, сякаш всичко около теб започва да отразява тази твоя нагласа - сякаш всичко тръгва против теб, нещата се развалят, предметите изчезват от погледа ти, разминавки, зацепки, сякаш всичко се случва на пук на теб. Сякаш действителността е чувствителен организъм, с който се синхронизираш и отразява вътрешната ти нагласа, такава каквато е. Независимо дали е положителна или негативна, действителността не прави разлика, тази разлика я усещаш само ти. 

Синхроничността се изразява и в много други "феномени", както когато спонтанно се сещаш за някой приятел, познат, с който не сте се виждали отдавна и нещеш ли съвсем скоро се срещате случайно някъде по улиците или се свързва с теб, защото и той или тя, спонтанно се е присетил/а за теб. Когато почти несъзнателно си мислиш за някакво събитие, развитие, дори обикновена житейска сцена и не след дълго се случва точно така. Телепатия, проникновения, тези неща не са в сферата на фантастичния окултизъм, те са качества на ума във взаимодействието му със самата действителност. 
Причината да не се случват на всички, а тези, на които им се случват да нямат съзнателен контрол, е в това, че този потенциал е скрит и непроявен. Именно, потенциал, а не умение. И въпреки, че всяко умение изисква практика и упражнения за да се овладее и развива градивно, тази сфера от човешкия потенциал сякаш упорито остава отвъд достижимите ни възможности, макар и да има хора, на които подобни преживявания съвсем да не са чужди. 

По правило, колкото по-будно е съзнанието на личността, която върви по пътя на самопознанието, толкова повече синхронични преживявания има. И обратното, хората, които са затворили очите си за себе си и невидимите дълбини на душата си, изобщо не са се сблъсквали с тази страна на Битието. Всъщност, всички хора са имали и имат такива преживявания, но принадлежащите към втората категория просто никога не са ги осъзнавали, което е равнозначно на като да не са ги преживявали, съзнателно. Тъй като, когато не виждаш (неосъзнаваш/ незнаеш) нещо, то за теб просто несъществува. 

Добре, а ако този ефект на синхроничността е просто субективно възприятие? Рационален аргумент, наистина. Рационален, в ортодоксалния смисъл на думата, отговор, обаче, няма. Най-първо, защото, самото ни възприятие на действителност, по същество, е субективно. Не само психологически, но и чисто сетивно. С други думи, няма обективна действителност отвъд човешките ни възприятия. Или поне не такава, каквато да бихме могли да определим, просто защото не можем да я възприемем и следователно, за нас тя просто несъществува. Квантовата физика е изтъкана от парадокси, противоречия и зашеметяващи открития, все в този дух. Може би, започваш да разбираш какво е накарало един от големите мислители в тази нова наука да изкаже това, което е цитирано в началото на настоящия текст. 

Но, нека се спуснем по-дълбоко в същността на тази действителност, в която живеем и нещо повече, от която сме изградени и самите ние. Да я разгледаме, претеглим, изследваме и обхванем, така че да можем да постигнем едно по-пълно разбиране, което ще спомогне и разбирането на все този скрит потенциал в човешкия ум. 

Отвъд сложната математическа рамка на квантовата физика, тя има и една прекрасна теория, която може да бъде изразена стройно и елегантно само с инструментите на езика, който да спомогне въображението да я визуализира пред окото на интелекта. Някои учени казват, че без математиката, квантовата физика не може да бъде разбрана, нито елегантността й - истински оценена. Това навярно е така, но също така е вярно, че както човешките възприятия са изключително субективни, така и математиката е един субективен инструмент, който е валиден единствено в човешките възприятия. Колкото и невероятно да звучи едно подобно твърдение, то е съвсем банално пред невероятната действителност, в която съществуваме. 

Битието и цялата действителност, която виждаме с очите си и която ни заобикаля посредствено и непосредствено е една енергийна структура, разгръщаща се холархично - от миниатюрните измерения на кварките до макро-мащабите на звездите и галактиките -, а тези измерения са взаимосвързани на енергийни нива. Разбирайки природата на самата действителност и осъзнавайки нейната изключителна същност ни помага да оценим себе си, като живи същества, по-цялостно. Източник

Вижте повече тук -> Нива на човешкото съзнание - скритият потенциал на ума